Няколко ценни съвета в отглеждането на рози
Обмислете бъдещите условия за отглеждане на рози
Тъй като розите изискват обилно хранене и торене, близостта до по-големи и агресивни растения е крайно нежелателна за тях.
Градинарите често се оплакват, че намират в розовите градини корените на дървета и храсти, засадени на значително разстояние от цветната градина.
Освен това си струва да се има предвид, че съседните растения ще попаднат под укритието, заедно с розите, и това по никакъв начин не трябва да засегне тяхното благосъстояние. В противен случай те просто ще загинат.
Какво е правилно да засадите до розите?
Розата е безспорен лидер в цветната градина, така че до нея тя трябва да се избират по-малко значими екстри като съседи и да не се увличаме твърде много от тяхното разнообразие.
Луковиците и малките почвени покривки (като Phlox subulata) са много подходящи за пролетта, а всяко почвено покритие с достатъчна височина е подходящо за лятото като фон за розите и запълване на пространство между насажденията.
Класически примери за такива растения са мантии, здравец, градински чай, котешка билка – това са тези цветя – растения, които трябва да се засадят в розовата градина до розите.
Ако цветната Ви градина съдържа сортове рози с еднаква височина, тогава като вертикали между розите могат да се добавят делфиниуми, напръстници или няколко обелиска с клематис.
Между другото, последният наистина ще се радва да прекара зимата под прикритието в розовата градина, разположен между розите.
Разбира се, това е само малка част от примерите за близостта на розите с други растения, но във всеки случай трябва да се придържате към основните принципи на тяхната комбинация.
Подготовка на ямата за засаждане и отглеждане на рози
Розите живеят дълго време, от 7 до 15 години, някои до 25. Мястото за засаждане на рози трябва да се подготви особено внимателно, така че растението да има достатъчно сила за този дълъг период време.
Тъй като розите обичат леки, плодородни почви, глинеста почва с много органични вещества е най-подходяща за тях.
Към песъчливата почва се добавят компост, тревна почва и глина, тъй като самият пясък е доста беден, замръзва силно и хранителните вещества бързо се измиват от него с вода.
Глинеста почва се разрежда с голямо количество едра органична материя и пясък, за да се разрохка и да стане по-пропусклива за влага.