Методът Монтесори има стимулиращ ефект върху развитието на децата

Обучение по метода Монтесори е подход в обучението и възпитанието на децата, който започва от съвсем крехка възраст и може да продължи до 18 години. Разработен е от италианския доктор и педагог Мария Монтесори. Основната цел е чрез метода да се изградят самостоятелни и активни личности, способни да се изправят и справят с предизвикателствата на живота. Основният принцип в метода е възприемането и усвояването на знания чрез игра и и без напрежение. Темпото на учене е индивидуално за всяко  дете като групите не са разделени по възраст.

Самопознание и интерес към света

Самопознанието е един от основните принципи. Чрез него децата сами се запознават със света и неговите закономерности. Това буди любопитството им, те стават активни и инциативни, възпитава заинтересовани и отговорни личности. Детето само започва да се интересува и да търси знания като придобива опитност по възможно ноай-добрият начин за него. Така се стимулира физическото, психическото и емоционалното развитие на децата.

 Влиянието на заобикалящата среда

Обстановката в детските градини се различава от тази в традиционните, подредбата е пригодена към условията и нуждите на децата, както и към целите за постигане на желаните резултати в тяхното възпитание и обучение. Просторна стая с много естествена светлина. Материалите и материите са естествени, заради възприятията получени чрез докосване и допир. Височината на мебелите е съобразена с височината на децата. Целта е те да имат свободен достъп до тях. И тъй като ученето чрез игра е един от базисните принципи, учебните пособия са играчки. Това обаче не са конвенционалните играчки, които познаваме от магазините и детските заведения. Тези са кубчета и различни фигурки, изработени от дърво и други естествени материали, които помагат на децата да развият уменията си в много аспекти.

Ролята на учителите при метода Монтесори

Присъствието на учителя е дискретно. Той е по-скоро ментор, показва, дава напътствия на децата, помага им, но не се намесва със своето мнение. Оставя ги сами да вървят по пътя на познанието, за да може те да усвоят информацията със свое собствено темпо, без стрес и тревожност. И като стана дума за стрес е добре да се подчертае, че в този метод отсъства традиционното оценяване. Следователно, липсва и напрежението от изпитването. Акцентира се върху вътрешната самооценка у децата и тяхната удовлетвореност от постигнатото.