Алтруизъм и защо се жертваме заради другите?

Няма такова нещо като безкористен алтруизъм. Невъзможно е да си представим, че човек изобщо не е получил връщане от извършването на акта на жертвоприношение. Поне трябва да получи морално удовлетворение. Но по-често, когато правим алтруистичен акт, се надяваме на някакъв вид бонуси. За благодарност, че услугата ще ни бъде върната в бъдеще, или за подобряване на отношенията с човек. Това е модел на т. Нар. Взаимен алтруизъм според принципа „ти – аз, аз – ти”. Това поведение се среща при хората и някои маймуни.

Какво е алтруизъм

Самата дума идва от латинското „alter“, което означава „други“. Някои казват, че алтруизмът е социален мазохизъм. Вероятно отвън изглежда така, но не бързайте да правите изводи. До известна степен това поведение може да бъде много по-умно и по-мислещо напред.

Алтруистът е визионер. Голяма част от поведението ни е продиктувано не от логика, а от вътрешна необходимост. Това е генетично присъщо за нас. Колко поколения са разделяли теб и мен от първия човек на земята? Много хиляди.

И целият опит

Натрупан в резултат на тази еволюция, се натрупва в нашия генотип. Ние сме наследили от нашите предци онези черти, които са им позволявали да оцелеят и да дадат потомство.

Днес говорим за алтруисти и това е много важно, тъй като именно този тип поведение е позволил на нас с теб да се родим. Едва ли бихме живели, ако всички наши многобройни предци са били егоисти по отношение на своето потомство. Родителският алтруизъм (безкористна грижа за децата) е стълбът, който направи съществуването на човешката раса и много видове животни възможно.

Алтруизмът е желанието да се помага безкористно на други хора, т.е. не изисквайки нищо в замяна. Това поведение е пълна противоположност на другата крайност – егоизъм (готовност безкористно да се грижи само за себе си). На пръв поглед поведението на алтруист не издържа на критика, особено в нашата епоха на бясно изкореняване на пари, където владее принципът „нищо лично, само бизнес“. Но наистина ли е така?